Дхарана Йога

<< Обратно

Дхарана (концентрация) е съзнателен процес на еднопосочност на вниманието, върху определен обект или процес. Обикновенно за обект на концентрацията се използва тялото или някои негови части (примерно енергийните центрове-чакри), както и процеса на дишане. Чрез техниките за концентрация се развива устойчивост на вниманието и се повишава способността за съсредоточаване. Придобива се способността за съзнателен контрол над ума и мисловния процес.

Концентрацията е метод за развитие на ума и способността за себеконтролиране. Чрез нея могат да се контролират и направляват някои физиологични функции като:
дишане, тонус, мускулатура, преразпределянето на кръвта, дейността на сърцето.

Сила на концентрацията
Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора. Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.
Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума – обект или идея.
Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин – осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта – и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място – така работата ще бъде свършена за половината време.
Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията – еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.
Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.
Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден – и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности.
Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.
Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.
В йога, както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години.
Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън – те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.
Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навъте. Методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество, небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща.
Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран – иначе няма да има никакъв напредък.
Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите – успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си – в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това – до няколко часа.
Понякога учениците се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето – понякога след много години – умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост.
Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение.
Учените са изчислили, че човек съзнателно контролира само 10% от силата на своя мозък, а другата е скрита като долната част на айсберг под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.
Няма неуспех, когато сме напълно погълнати от работата си. Той трябва да остави настрани домашните грижи, когато работи в службата. С тренирането на ума да се занимава само с работата в момента се развиват и волята и паметта. Човек, който умее добре да се съсредоточава, може да свърши работата си два пъти по-бързо и по-точно от друг, който не се съсредоточава.
Класическо йогийско упражнение за концентрация е ТРАТАКА – съсредоточено взиране. Обектът може да бъде пламък на свещ, символ на мантрата ОМ, образ на любимо божество или друг подходящ.
Тратака действа ефикасно за предотвратяване и отстраняване на много очни болести.