Пратиахара Йога

<< Обратно

Пратхиара

За да извършим този преход, дишането и сетивата, които свързват тялото и ума, трябва да бъдат поставени под контрол и правилно развити. С пранаяма ние контролираме нашите жизнени енергии и импулси, а с пратяхара овладяваме неуправляемите си сетива – две предпоставки за успешна медитация.
Не е възможно да се премине от асани направо към медитация. Това изисква скачане от тялото към ума, как да забравим какво има между тях.
Пратяхара – „придобиване на господство над външни влияния” или „оттегляне на сетивата”, ахара – „храна”.

Има три равнища на храна:
– физическа храна – тя доставя петте елемента, необходими за хранене на тялото.
– впечатления – необходими за хранене на ума – усещане за звук, допир, цвят, вкус и мирис.
– нашите връзки – хората, които сме скътали в сърцата си – те хранят душата ни и ни влияят с гуните на сатва, раджас и тамас.

Пратяхара е двустранна. Тя се състои в оттегляне на погрешната храна, погрешните впечатления и погрешните връзки, като същевременно се откриваме за правилната храна, правилните впечатления и правилните връзки. Ние не можем да контролираме нашите ментални впечатления, без правилно хранене и правилни взаимоотношения. Значението на патяхара се състои в управлението на сетивните впечатления, което освобождава ума ни, за да се насочи навътре.
Чрез оттеглянето на нашето съзнание от негативните впечатления, патяхара укрепва имунитета на ума. Също както здравото тяло може да противостои на токсини и микроби, така здравият ум може да отблъсне негативните сетивни влияния около себе си.
Има четири главни форми на пратяхара:  индрия-пратяхара (контрол над сетивата); прана-пратяхара (контрол над прана); карма-пратяхара (контрол над действието); мано-пратяхара (оттегляне на ума от сетивата). Всяка форма си има свои собствени методи.

1. КОНТРОЛ НАД СЕТИВАТА (индрия-пратяхара) най-важната. Едва ли е приятно да го чуем предвид нашата култура, в която господстват масмедиите. Мнозина от нас страдат от претоварване на сетивата, резултат от непрестанното информационно бомбандиране от телевизия, радио, компютри, вестници, списания, книги – каквото си поискате.
Нашето комерсиално общество функционира посредством стимулиране на интереса ни чрез сетивата. Постоянно се сблъскваме с ярки цветове, гръмки звуци и драматични сензации. Ние сме израснали с всякакви видове угаждане на сетивата – това е основната форма на забавление в нашето общество.
Сетивата, като едно необучено дете, имат своя собствена воля, която е предимно инстинктивна по натура. Те казват на ума какво да прави. Ако не го дисциплинираме, те ни завладяват с техните безкрайни искания. Ние така сме привикнали към тази сетивна активност, че не знаем как да придържаме умовете си спокойни – станали сме заложници на света на сетивата и неговите изкушения и съблазни. Тичаме след това, което е привлекателно за сетивата и забравяме за висшите цели на живота.
Индрия-пратяхара ни дава инструментите за усилване на духа и за намаляване на неговата зависимост от тялото.
– Правилно поемане на впечатления:
Повечето от нас внимават каква храна ядат и в каква компания се движат, но може би не използват същото различаване относно впечатленията, които приемат от сетивата. Ние приемаме впечатления чрез масмедиите, които никога не бихме допуснали в нашия личен живот. Оставяме хора да влязат в домовете ни чрез телевизията и филмите, които никога не бихме допуснали в дома си в реалния живот!
Какъв вид впечатления поемаме всеки ден? Силните сензации затъпяват ума, а затъпелият ум ни кара да действаме по начини, които са безчувствени, нехайни или дори насилнически. Можем ли да очакваме, че те няма да окажат влияние върху нас?
Сетивните впечатления са основната храна за ума. Виждаме го, когато нашият ум се връща към  впечатленията от последната чута песен или последният гледан филм. Точно както долнопробната храна прави тялото токсично, долнопробните впечатления правят ума ни токсичен. Долнопробната храна изисква много сол, захар или подправки, които да я направят апетитна, защото тя е предимно мъртва храна. По същия начин долнопробните впечатления изискват мощни драматични впечатления – секс, насилие – за да ни накарат да ги усетим като реални, защото в действителност те са просто цветове, прожектирани върху екран.
Не можем да пренебрегнем тяхната роля във формирането ни като личности, защото те градят нашето подсъзнание. Опитът да медитираме, без да контролираме нашите впечатления, изправя подсъзнанието ни срещу нас и пречи за постигане на вътрешен покой и просветленост.
– Оттегляне на сетивата:
За щастие ние не сме безпомощни пред масирания обстрел със сетивни впечатления. Може би най-простият начин да контролираме нашите впечатления е просто да прекъснем техния приток, да прекараме известно време без всякаква входяща сетивна информация. Това може да се направи като идем на почивка на място, където ще бъдем избавени от обичайното сетивно бомбандиране, примерно в планината. А също така и едно „медийно гладуване”, въздържане от радио, телевизия и т.н. пречиства и подмладява ума. Също както тялото извлича полза от въздържанието от храна, така и умът се повлиява благотворно от въздържание от впечатления. Има и други техники, но те се изучават в курса по йога.

2. КОНТРОЛ НАД ПРАНА (прана-пратяхара):
Контролът над сетивата изисква развиването и контролирането на прана, защото сетивата следват прана (нашата жизнена енергия).
Ако нашата прана е разпиляна и разстроена, нашите сетива също ще бъдат разсеяни  и разстроени. Пранаяма е подготовка за пратяхара. В пранаяма праната  се натрупва, а в пратяхара се оттегля. Има методи за оттегляне на прана от различни части на тялото, като се започне от пръстите на краката и се завърши с мястото, в което желаем да концентрираме вниманието си – темето на главата, третото око, сърцето или някоя друга чакра.

3. КОНТРОЛ НАД ДЕЙСТВИЕТО (карма-пратяхара):
Ние не можем да контролираме сетивните органи, без да контролираме и моторните органи. Всъщност именно моторните органи ни въвличат директно във външният свят. Влизащите чрез сетивата импулси биват изразени чрез моторните органи и това ни вкарва в последваща сетивна въвлеченост.
Тъй като желанията нямат край, щастието се състои не в получаването на желанието, а в това повече да не се нуждаем от нищо от външния свят.
Също както правилното приемане на впечатления дава контрол над сетивните органи, правилната работа и правилното действие осигуряват контрол над моторните органи. Карма-пратяхара: изпълняване на безкористна служба и превръщане на живота ни в свещен ритуал. Изоставяне на всяка мисъл за лична отплата за това, което вършим, правейки всичко като служене на Бога или на човечеството. Практикуването на самоналожени лишения, водят до контрол над моторните органи. Например асаните могат да бъдат използвани за контролиране на ръцете и ходилата, контрол, който е необходим, когато седнем спокойно за продължително време.

4. ОТТЕГЛЯНЕ НА УМА (мано-пратяхара):
Умът е шестият сетивен орган и той е отговорен за координирането на всички други сетивни органи. Ние приемаме сетивните впечатления, само когато им обърнем внимание. По някъкъв начин ние винаги практикуваме пратяхара. Вниманието на ума е ограничено и ние отделяме внимание на едни сетивни впечатления за сметка на оттеглянето на ума от други. Винаги, когато насочим вниманието си нанякъде, ние по естествен начин подценяваме, недоглеждаме другите неща. Ние контролираме нашите сетива чрез оттеглянето на вниманието на ума от тях.
Мано-пратяхара – оттегляне на сетивата от техните обекти и насочването им навътре към природата на ума, който е безформен.
Умът е като царицата-майка сред пчелите, а сетивата са пчелите работници. Накъдето тръгне царицата, натам политат и останалите пчели.
Мано-пратяхара е в по-малка степен управление на сетивата, а в по-голяма – на ума, защото когато умът е контролиран, сетивата автоматично биват поставени под контрол.
Можем да я практикуваме чрез съзнателно оттегляне на вниманието от нездравословни впечатления, винаги, когато те възникнат. Това е най-висшата и трудна форма на пратяхара. Сетивата лесно могат да победят един слаб ум, затова е по-добре да започнем с контрол над сетивата, моторните органи и прана.

Да се опитаме да практикуваме медитация без някаква степен на пратяхара е все едно да се опитаме да съберем вода в пробит съд. Сетивата са като дупките в съда на ума. Докато не бъдат запечатани, умът не може да задържи нектара на истината. Пратяхара ни помага да избегнем  разстройствата от външната среда, които са източникът на психически страдания. Тя е инструментът за управлението на живота ни и за разкриване на нашата вътрешна същност.
Неадекватната употреба на сетивата е една от главните причини за разболяване. Всички ментални болести са свързани с поемането на нездравословни впечатления. Затова се използва при лечението на всички психични болести и при разстройства на нервната система. При голяма емоционалност ние губим много енергия. Пратяхара ни учи как да удържаме енергията в нас и да не я разсейваме за щяло и нещяло.
Тази съхранена енергия може да бъде извлечена за творчески, духовни или лечебни цели, когато ни потрябва, и може да прибави сили, за да свършим неща, които действително са значими за нас.
Физическите болести възникват главно от приемането на нездравословна храна. Пратяхара ни позволява да контролираме сетивата си така, че те да не жадуват за погрешна храна. Когато сетивата са под контрол, всичко става управляемо и не могат да възникнат погрешни или изкуствени ненаситни апетити. Това е един от най-важните фактори за правилен начин на живот и профилактика на болестите.