Самадхи Йога

<< Обратно

Свръхсъзнателно състояние; кулминацията на медитация, в която се преживява съединение с космичното съзнание.
Самадхи е свръх съзнателно състояние на съзнанието, съпроводено с чувство за върховно блаженство. При него се излиза извън рамките на фрагментарното съзнание и опита ограничен от сетивата и времето-пространствения континиум. Самадхи възниква спонтанно след продължителна и дълбока медитация и има различни страни. Това е крайната цел на Йога, при която йогина е напълно овладял себе си и придобил пълен контрол над дейността на съзнанието си, което довежда до цялостна трансформация на личността.
Досега разгледахме бегло различните етапи в  Йога, освен по-фините като тренирането на концентрацията – целта към която  Йога ще ни отведе. Ние виждаме, че цялото наше познание като човешки същества, което наричаме рационално, е свързано със съзнанието. Моето съзнание за тази маса и за вашето присъствие, ме кара да знам, че масата и вие сте тук. В същото време, има голяма част от моето битие, за която аз не съм съзнателен. Всички органи вътре в тялото, различните части на мозъка – никой не е съзнателен за тях.
Когато ям храна, аз го правя съзнателно; когато я асимилирам – го правя несъзнателно. Когато всички части на тялото ми са подсилвани от кръвта, това става несъзнателно. И все пак аз съм този, който прави това – в това едно тяло не може да има двадесет други д?ши. Как знам, че го правя аз, а не някой друг? Някой може да се опита да ме убеди, че моята работа е само да ям и да смилам храната, а подсилването на тялото от храната се прави за мен от някой друг. Това не може да е вярно, защото може да бъде демонстрирано, че почти всяко действие за което ние сме несъзнателни в момента, може да бъде доведено до нивото на съзнанието. Сърцето бие очевидно без нашия контрол. Никой от нас тук не може да контролира сърцето си. Но чрез практика човек може да постигне контрол дори върху сърцето си, докато то не започне да бие по негова воля – бавно или бързо, или почти да спре. Върху почти всяка част от тялото може да се постигне контрол. Какво показва това? Че функциите които са под нивото на съзнанието, също се изпълняват от нас, само че ние правим това несъзнателно. Следователно има две нива, на които работи човешкият ум. Първо е съзнателното ниво, на което всяко действие винаги придружавано от чувството за егото. После идва несъзнателното ниво, където нито едно действие не е придружавано от чувството за его. Тази част от умствената дейност, която не е съпътствана от егото е несъзнателна дейност, а онази която е съпроводена от чувството за “аз”, е съзнателна дейност. При по-низшите животни  несъзнателната дейност се нарича инстинкт. При по-висшите животни, както и при най-висшето от всички, човекът, преобладава онова, което се нарича съзнателна дейност.
Но всичко не свършва дотук. Има още по-висше ниво, на което може да действа умът. Той може да излезе отвъд съзнанието. Точно както несъзнателната дейност е под нивото на съзнанието, така съществува друга дейност, която е над съзнанието и която също не е придружавана от чувството за его. Чувството за “аз” е само средното ниво. Когато умът е над или под тази линия, това чувство за “аз” не съществува и все пак умът работи. Когато той излезе отвъд тази линия на самосъзнанието, той навлиза в Самадхи или свръхсъзнанието. Но как например ние разбираме, че човек който е в Самадхи, не е слязъл под нивото на съзнанието и не е деградирал вместо да се издигне нагоре? И двата вида (умствени) дейности не са съпроводени от его. Отговорът е, че чрез следствията и по резултатите от дейността ние познаваме това, което се намира отдолу и отгоре тази линия. Когато човек навлезе в дълбок сън, той навлиза в ниво, което е под съзнателното. Той работи с тялото си през цялото време – диша, може би се движи в съня си, без това да е съпроводено от някакво чувство на его; той е несъзнателен и когато се върне от съня си е същият човек като онзи, който е отишъл да спи. Общият сбор от познанието, което той е имал преди да навлезе в съня, е същото; то не нараства ни най-малко. Не идва никакво просветление. Но когато човек навлезе в Самадхи, ако влезе в него като глупак, излиза като мъдрец.
Кое поражда разликата? От едното състояние човек излиза съвсем същия какъвто е бил, когато е влязъл в него, а от другото излиза просветлен, пророк и светец, целият му характер е изменен – целият му живот е променен и просветлен. Това са двете следствия. Понеже тези следствия са различни, причините за тях също трябва да са различни. Тъй като това просветление с което човек излиза от Самадхи е много по-висше от онова състояние, което може да бъде придобито в несъзнателност и от това, което може да бъде достигнато чрез размишление в съзнателност, следователно то трябва да е свръхсъзнателно състояние.
Това накратко, е идеята за Самадхи. Какво е нейното приложение? То е следното: Полето на разума и на съзнателните действия на ума е тясно и ограничено. Има една малка окръжност, в която човешкия разум трябва да се движи. Той не може да излезе извън нея. Всеки негов опит да го направи е невъзможен и все пак отвъд това се намира всичко, което е скъпо за човечеството. Всички въпроси дали има безсмъртна душа, Бог или някакво висше съзнание, което направлява вселената, са отвъд полето на разума. Той никога не може да им отговори.
При изучаването на историята ние откриваме, че всички велики учители които някога са живели на света, поддържат една обща идея. Всички те заявяват, че са получили своите истини от отвъд, само че много от тях не са знаели къде е това. Например, един от тях би казал, че при него е дошъл ангел във формата на човешко същество с криле и му е известил: “Чуй, О човече, това е посланието.” Друг твърди, че някоя Дева (божество) или сияйно същество му се е явило. Трети казва, че е сънувал как някакъв негов предшественик е дошъл и му е разкрил определени неща. Той не е знаел нищо освен това. Но общото е това, че всеки от тях претендира, че това познание е достигнало до него из отвъд, а не чрез неговата мисловна сила. На какво учи науката на Йога? Тя учи как всички те са били прави да твърдят, че цялото тяхно познание е дошло при тях някъде отвъд разума, но то също така е дошло от тях самите.
Йогинът учи, че умът има едно по-висше ниво на съществуване, което се намира над разума – това е свръхсетивното състояние и когато човек го достигне, познанието намиращо се отвъд разума идва при него. Метафизическото и трансценденталното познание идва при този човек. Това състояние на излизане извън разума, надвишаващо обичайната човешка природа, може понякога да дойде при човек, който не разбира науката за него; той неочаквано попада на него. И когато това стане, той обикновено започва да го интерпретира като идващо отвън. Това обяснява защо едно вдъхновение или трансценденталното познание – въпреки че е едно и също в различните страни – в една страна ще изглежда, че идва чрез ангел, в друга чрез Дева, а в трета – чрез Бог. Какво означава това? Това значи, че умът е внесъл познанието според своята собствена природа и откриването му е било интерпретирано според вярването и образованието на човека, чрез когото то е дошло. Действителният факт е, че тези различни хора сякаш са се натъквали неочаквано на това свръхсъзнателно състояние.